8 септември 2004 г., Милано

…Да чистим плътта в своя Храм – със Слово, дело, помисъл – това е нашата дръзновена задача. Със Слово – разбирайки притчите, като ги четем, но така също и на първо място – пророческото Старозаветно Послание: Първото Послание – Словото Божие: да бъде светлина!Няма все още нищо…и Господ сътворява със словото – „биде – светлина!“ С дело – уважавайки всеки и себе си – с всяка стъпка във всяко движение през деня! Днес да се превъплъщаваме по-правилни от вчера! Старателно да се избавяме от себе си, да се обновяваме – нови, леки, здрави, светли, благодарни, радостни! Дори до сълзи. С помисъл – изчиствайте мислите! Това е труд и каторга, когато срамът се нароил навсякъде – и в себе си, и извън – където целият наш род човешки е създал обсадата на зависимостта на живота ни от неговите закони, където всичко почти е неправилно по отношение на онтологичния закон Божий. Когато едното мъжко управление задава „нормата“ и изработва свои закони и бит, а не нашия живот, заглушавайки сърдечния ум на женската порода – Образа на Божия Род, раждайки от любовта към мъжа – Любов Божия – онтологичен плод в лицето на детето. Къде живее той, този образ, в тях днес? Кой го води към избавление? В семейството, в училище, на работа, в бита? Какъв отец? Божията воля му е дала образ от самия Творец в мъжки и женски род, съединен в женското лоно… В женското тяло-храм, раждайки зародиша на Божията истина – по Божията воля – където мъжът няма власт – той също очаква, както и майката, волята на Божието сътворение – то е чудото на новото пришествие в света – лицето на образа Божий.

… Дойде Наш ред да „раждаме“ първо себе си през осъзнаването, израствайки живи в Онтологичен – Господен порядък, на който се обучаваме. Моята мечта е да се стремим към Мълчанието. Но мълчанието се заслужава!

… Строгото търпение ще бъде знак за нашата награда. Търпете! Обичайте вашия труд – той е личното Ви, пред самите Вас сътворение, за да предавате повече и по-добре тази Любов, която го сътворява! Тя е Любовта на Божието създание – дар за тялото-храм – тя е велико чудо, съединяващо науката и Тайната на Диханието, раждайки новия път към възторга от метафизиологията.

Момичета любими, първо усвоете правилността по себе си, предадената Ви в същността на тълкуванията. Влезте в същността на корените – стъпалата – раждайте стъпката и се радвайте, проверявайки себе си. Вие трябва да придвижите женското Дихание, раждайки катедралния храм на тялото-храм, вашето женско богатство с присъствието на зародиша, придвижвайки вашата мъжественост на сушата с познанието за себе си… Вие сте Жена – Посланик – Невеста на Живота на целия човешки род – ето го отговора от корените на нашата порода.

Всяка майка на света е осветена с пълноценното желание от Самия Господ да носи Живота! Мъжкият пол е забравил за нейната мисия – да ражда Божията Порода!

Дори без деца – жената трябва да роди себе си като Дева Божия с Господнето послушание!

Нашият век изисква нашия ред да се родим сега, незабавно в обятията Господни, което не изключва, обратното – апостолското послушание на човека – мъж с „чин“, толкова очаквания от нас, с това послушание към завета. Иначе действително човешкият, днешен вид е безбожен – без Род, без идея кой е Отец, без порода и без жени, как да не умира в безобразието на всевъзможните болести…

P.S.

Сакралната архитектура е наука за тялото, превърнало се в храм на нашия живот. Тази наука е наша цел – да се достигне статусът на човешкия храм с образ Божий. Днес човек е напълно човек от шестия ден, тъй като той се намира в робска зависимост от групата, от тълпата. Неговата личност все още не се е възсъздала (на него корените умишлено са му изтръгнати). Това са лица от шестия ден. Те не са в състояние да се откъснат, да се отделят от тълпата и да влязат в своята пълноценност, след което да направят нещо за същата тази тълпа.Човекът на седмия ден е този, който чрез своите ноздри е възприел Светия дух и през дълбината на Диханието възприема Името, което ще го възсъздаде. Само тогава, когато човек влезе в такова разбиране за себе си, той става „Жива Душа“, което в Метафизиологията се нарича тяло-храм, която се намира в преддверието, предвидено за нас – с мисионерско измерение.