Натали Дроен е французойка от руски произход, създателка на уникалното направление в движението – „Сакрална архитектура на тялото“, което след това нарича и „Сакрална архитектура на тялото – храм“.

Една от първите статии, чрез които Сакралната архитектура на тялото и нейна създателка са били представени за първи път в Русия преди повече от 20 години – през 1997г., е в едно издание, озаглавено НЛО, но с по – различно разчитане на абревиатурата – НЕВЕРОЯТНО, ЛЕГЕНДАРНО, ОЧЕВИДНО и действително това са характеристики, които с пълно основание можем да отнесем към Сакралната архитектура на тялото и жената, открила и развила това направление – Натали Дроен. Жена, отправила предизвикателство към времето и разчупила чрез личния си опит и пример, стериотипите за това, че активността и младостта на тялото са ограничени в рамките на определена биологична възраст. Напротив, далече след навършването на своите 80 години, Натали е била лека, стройна, изящна с идеални форми на тялото и фигура на 25 годишна жена. Напълно реализирана като жена – родила и отгледала 7 деца, баба на 18 внуци, съпруга с близо 70 –годишен пълноценен и щастлив брачен живот, тя се отдава на популяризирането на направлението, наречено от нея Сакрална архитектура на тялото, когато е на 60 годишна възраст, с което доказва на практика, че възрастта не е и не може да бъде ограничение за пълноценна изява на жената и нейните творчески възможности. Почина през 2013г. на 89 г. възраст, работейки в школата си в Париж, като успява да запази високия си дух, работоспособността, стройната си фигура и благородна осанка до дълбока старост.

Натали е аристократка по своя произход. Родителите ѝ произхождат от стари благороднически родове – Трубецкие, Антонович и Порцеллан. Малко след Революцията бягат от Киев, за да се спасят от болшевиките. Натали се ражда в Прага през 1924 год. и когато е на 3 годишна възраст, семейството се установява в Париж – тогава център на руската емиграция. До 6-годишна възраст единственият език, който говори, е руски. Заедно със своите братя и децата на други благороднически емигрантски семейства, Натали посещава летни лагери, организирани от известното РСХД – Християнско движение на руските студенти, което се стреми да поддържа в младите руския дух и култа към православната вяра. На тези лагери децата не само се запознават с класиците на руската литература, но и с християнските православни, традиции. Преподавател на Натали от това време е студентът Александър Блум, който е не друг, а получилият по – късно високо признание митрополит Антоний Сурожский. Кръстник на малката Наташа е изключителният богослов и мислител за времето си – отец Сергей Булгаков, човекът, венчал родителите ѝ, духовен учител и наставник на майка ѝ.

„При нас в летните лагери пристигаха млади учени и всички ние можехме да ги слушаме. Те ни разказваха за християнството, за Пророчествата, за Библията, четяха ни руска литература – Пушкин, Толстой, Достоевски, – спомня си Натали. – Те също ни изнасяха проповеди след църковната служба. Не свещениците, а тези млади учени ни носеха височайшата култура, и аз чувствах, че тук се крие зърното на истината.”

Срещите и общуването с такива учители става за Натали истински житейски университет. На това особено образование Натали посвещава и своите удивителни, не приличащи на никои други, семинари, които тя провежда във Франция и в различни градове на Русия, Украйна, Белорусия и Литва след промяната на политическата система.

Натали разкрива своите тайни, или както тя казва „науката за човека”, пратена ни свише по закона на онтологията. Тя нарича тази наука „метафизиология”, като я изпълва със съдържание, идващо от Библейската метафизика.

През целия си живот Натали се занимава с движението, започвайки от класическия балет. Нейна първа учителка е била знаменитата Вера Трефилова – примабалерината на Мариински театър, която с облика си посочва на Натали каква може да бъде красотата, ако над нея добре се потрудиш. След нея идват и други учители, сред които и Алексей Князев – балетмайстор на знаменитите „Сезони на Дягилев”.

Аз добре работих със своите учители по движение, – спомня си Натали. – Те чувстваха в мен нещо особено. На тях им беше достатъчно да видят, че правя всичко по друг начин. И аз за себе си отрано реших, че истинското движение не е техника, а някакъв друг подход. Освен това аз никак не бях пригодна за техническия танц. На мен все ми се струваше, че новата същност на движението има повече връзка със сътворението…”

„При мен всичко дойде веднага отгоре, а не отдолу, не от техниката”, – казва Натали. – Аз нищо не съм търсила и откривала в движението. Аз всичко вече бях получила отгоре и започнах да мисля как може да се предаде този нов подход на другите.”

От 1950г. Натали открива в Париж своя авторска школа по движение, в която уроците се отличават както от класическия балет, така и от съвременната хореография. В основата на необичайния й подход е Библейската традиция и осъзнаването на човека като образ на Бога и разбирането за тялото като храм на душата. Сакралната архитектура на тялото не е просто школа за движенията, а цяла жизнена философия. Нейната същност е в това, че здравето е радостно, творческо, свободно протичане на живота и, че възрастта от думата „израстване“  е възход към духа. Младостта – това не са годините, а състояние на душата. А тялото – това е храм, в който Душата ни живее, водена от ДУХА.

В тези задълбочени търсения много й помага срещата с френския философ и богослов Аник дьо Сюзенел. Натали слуша нейни лекции, посветени на „Символиката на човешкото тяло”, след което ги превежда на руски език, както и други трудове на този учен: „Буквите – пътят към живота” и „Жените в Бибилията”.

Произведенията на Аник дьо Сюзенел помагат на Натали да направи крачка от символиката към реалността на сътворяването на вътрешния храм на Божия образ според християнската традиция. Как можем да се опитаме да съхраним дареното на всеки здраве или да се избавим от болестите? Милостта Божия е с нас, с нашето тяло-храм, – не престава да повтаря Натали, – и трябва да можем да чуваме и слушаме, за да си помогнем да оздравим Неговото творение.

Всъщност на това ни учи Сакралната архитектура на тялото, която Натали нарича „ Храм на одухотворената плът”. Тя помага да се родим в нова действителност или казано с други думи, да се приближим до самите себе си – до онова, което е съкровено, неповторимо и уникално за всяка една от нас.