Скъпи мои момичета!

От днес моята покровителка света Наталия се присъединява към нашата сила и ще ни издърпа от нашата тъмнина. По-близо до истинната СВЕТЛИНА! Да приемем! От всички нас зависи! И ето, идва Новата година – пазете я и знайте, че наградата ни е дадена: да се учим на святото място на преподобната Олга, родила вярата ни по-дълбоко, по-широко, по-високо, по-близко до пътя на Полета, на Божията Любов, на единството на Иисусовата плът. Да изчистим плътта в Храма със Словото, делата и помислите си, е прекрасната ни задача:

  • 1) Чрез Словото- да се разбират притчите и четенето им, но най-напред  пророческите послания на Стария завет.
  • 2) Чрез Делото  -  всеки да уважава както останалите, така и самия себе си, с всяка стъпка в напредването на деня! По-вярно е да се въплътим днес от вчера! Старателно да се избавим от себе си, да се превърнем в други – по-леки, по-здрави и светли, по-благодарни, по-радостни! Даже да си поплачем!
  • 3) Чрез Помислите- да се изчистят мислите!.. Това вече е тежка работа и много труд! Когато сме породили тежък срам, и тук, и там, и в, и извън себе си -  където всичките ни връзки с човечеството са превърнали живота ни в зависещ от и в плен на собствените му закони. Където по отношение на онтологичния Божий закон почти нищо в нас не е правилно. Когато едно мъжко управление определя нормата и поема контрола, заставяйки ни просто да съществуваме, но не и да живеем, се заглушава сърдечният ум на женския ,,образ на Божия род”, сътворяващ от Любовта Любов – онтологичния плод на нашите сетива. А къде живее той – този образ? В тях? В бита той срамно, опозорено умира! А животът? Къде е той? 

 

 

Реших да ви изпратя записи на фундаментални женски мисли, вписани в традицията ни – каква е Тя в постоянните си подвизи – Тя не може да живее, без да израства, да се издига, да разширява кръгозора си. Когато разбираме глагола ‘живея’ единствено в биологическото му значение, когато животът не е първостоящ и не превъзхожда останалото, Тя – жената, просто умира – нея я няма – тя отстъпва, оттегля се, тръгва си. Тогава, когато традицията носи Човешкото в себе си, тогава жената се ражда. И именно затова АДАМ (сътворени от Него едновременно и мъжът, и жената) е длъжен да се събуди жена – мъжът не открил женствеността си в жена си и нейната мъжественост следвало да изхожда от нея самата – да пристъпи и да защити рода пред грозотата и смъртта от всички престъпни аборти, разпръснати, случващи се вече като по правило навсякъде в бита по света (свят - пропаст на смъртта).

И до ден днешен нашата традиция не показва, не произнася ясно женското - женствеността в тялото на жената (защитаващо ембриона с Божията истина) е нейно преимущество! Като сътворения на Бога, а не на човешкия закон!!! Като че ли от мъжа зависи женското съ-творение в човека, АДАМЕ. Сега с такъв разговор ми идва да се обърна към тези, които вече са минали първия поток на обучение по женското съзнание на такова ниво.

Тълкуването демонстрира на всеки сериозно „внимаващ” – именно, а не само „набързо прочитащ”… колко още има да бъде постигнато до осъзнатостта. Скоростният четец (четящ отгоре-отгоре) е все още далеч от внимаващия, а внимаващият трябва просто да Бъде.

Наш ред първо се оказва да РОДИМ самите себе си със своята жива осъзнатост в онтологическо-Божия ред, на който се учим.

Моята мечта е велика именно в мълчанието! Когато само можех да си позволя да не общувам и да не предавам… А докато се разкайвам, че уронвам, съсипвам речта, че тя е далеч от нивото на  СЛОВОТО, аз вече знам вашето отношение и разположение към него и вярвам, че то скоро ще се превърне в дотолкова достъпно за Вас, че да можете и Вие да предавате същността му – така, както за вас е станало достъпно да чуете, да възприемете чрез плътта си тази реалност на сакралната истина, която преобразява космическата ни захвърлена някъде вътрешност – в постижим Божи образ, отстъпващ от грозотата и болката – където търпението е знак награда.

Обичайте  труда си - пред самите себе си, за да може по-добре след това да предавате Любовта, която го сътворява.

Момичета! Първо усвоете правилността в същността на предаденото Ви тълкувание. Нужно ви е да движите женското си дихание, раждащо КАТЕДРАЛАТА-ХРАМ-ТЯЛО на нашия богат женски зародиш, изпращаща, насърчаваща Вашата мъжественост към Земята. Вашите знания за вас самите – Вие сте Жена и Посланик,  невеста, булка на живота на целия човешки род – това е отговорът на вашата-наша порода – всяка майка е посветена в пълноценното Божие желание. И мъжкият пол е забравил за нейната величествена задача – да роди от тази порода, от това сътворение на Бога. Дори да няма деца,  тя е длъжна да роди Господната Дева.

Нашият, днешният век акцентира върху задачата ни – реда, да се родим! Сега! Божиите обятия не изключват (напротив) относителното послушание на човека на СЪПРУГА, МЪЖА, така очакван от нас, С РАНГ. С това послушание на ЗАВЕТА действително днешният човешки вид е Безбожен - без ПОРОДАТА си, без ЖЕНА, той не може да не изчезне и да не умре в безобразието на всички болести.

Семинарът ни вече е към приключване. В очакване сме на следваш?! От нас зависи каква стъпка ще съумеем да направим, за да можем радостно да се стремим да не загубим полета – да съумеем да запазим, ако трябва, полета, да го защитим, но на едно ново, по-високо ниво. Аз ли?Утре пак ще дойда и отново ще хвърля „образователния харпун” – ще размахам „образователната пръчка”,  за която дори Анник де Сюзенел не знае и не предполага.

Виждате ли, нашата съвместна акция ни оттласна напред по пътя, неотстъпвайки от традициите. Браво на нас и с Небесната милост.

Ние вече летим.

Обичам всяка от вас – в името на живота и личния ѝ полет. Вземете и мен в молитвите си. (Простете ми за всички пориви на строгост).

Да се усмихнем!

 

Натали Дроен.