Да пътувам или да не пътувам?

21 октомври 1988 година
В навечерието на пристигането в Ленинград

Аз дълго си Ви представях – цялата младост, всички години наизрастване,пълнолетие, мислех за съдбата на жените, измъчвахсе заедно с Вас и накрая реших да долетя при Вас, да пристигна,„да се върна при себе си“, да Ви прегърна, да Ви приема. Виеотдавна сте заживели в сърцето ми, но аз не Ви познавах, не бяхчула и Вашия истински глас. Но от години в нас живее истинскавръзка – разговор…

Всички тези последни дни ми се искаше да се освободя от излишните думи и да напълня мислите и сърцето си с Вас. Аз веченякак се отделям от Париж – града-цар – към друг бивш град-цар,който днес е в ленинградския потоп, но където ще срещна Вашите души, новите сили, новите лица…

Цялото тяло ме боли, храмът боли, дълго се колебах, в менвсичко гърми, пътувам – не пътувам…За кого? Защо? Туризъм,запознанства – за това няма време, няма сърце, няма дух.

Не, искам среща заради хората, заради техния изгубен род щетръгна към тях, на тях всичко са им взели и там всеки е интересен и напълно обезоръжен. Но с какво мога да помогна аз? Допоследния момент гонех своите мисли за желанието и целта запребиваването ми сред Вас. Откъде да взема толкова възкресяващи сили за ново връщане към Живота? На тях навярно самотези сили са им живи…

Вие имате толкова многодетни майки – мъченици, здравейте!Вие сте новият необходим здрав урожай, поклон доземи! Виеживеете в блатото и раждате плода, носещ тежестта на обезобразените сили на вашата страна. Вашата сила, Вашите сълзи ще сеизчистят от децата Ви, но и от духа ви. Вашата енергия, Вашататиха вяра и Вашата земя ще засияе и ще се усмихне! Вие стезапретнали ръкави и сътворявате отново, постепенно нормалнитечудеса, слушайки добрата воля и природата там, където Господе възцарил жената, но с мъжа, много често без „чин“ и Вашатасамота страда.

Да бъде за Вас славата във Волята Му, изпълнявайки нормалнотрудните, а за Вас изключително трудни заповеди, да служите иобичате в мълчание конкретното царство на Светия Дух, царящонад всички нас, искаме или не искаме. Ние на дело знаем с какво сме патили, когато „не сме искали“…Адът се е разкикотил сразкривена усмивка по цялата Земя, носейки тъмнина и смърт итук, и там…

Вие разбрахте, че детето е радост и носи свеж живот на СветияДух в нашия живот без светлина. Нашето майчино дело е да укрепваме в него този Дух във всяко дело и занас това е нормално.Но мъжката среда създава наоколо блато и е тежко и мъчително,че Духът невидим не се разхожда на два крака пред нас навсякъдекато водач! Той е над нас и около нас винаги очакващ, да се обърнем към Него, за да не го забравяме и с Него да се раждаме… Ноние забравяме за него и отиваме осиротели да действаме сами, исе връщаме обезобразени…и съдим кой прав, кой виновен?

Ние знаем днес, че виновен е онзи, който без Светия дух творисвоите дела, струва си да се огледаме: ясна е картината, всичкиса изтощени, болни, уморени и гаснат….А Вие, майките, възкръсвате ли с раждането на децата си – мъка или надежда са те днес?След поколение те също ще предадат и посеят с Вашата реколтаизоставената, запусната, плачеща заради безплодие земя. А съвсемнеотдавна целият свят знаеше, че за хляба житница на Европабеше украинският чернозем. Струва си да се възобнови с ръце иволя това нормално дело, да се възобнови духът, не е ли така?Вие сте разбрали това и цялата Земя трябва да Ви приветства вимето на западналата култура на човечеството! Не отдръпвайтеръцете си от Божиите ръце – това е моята молитва за вас и мояталюбов към Вас за подвига Ви, благодаря Ви за Възкръсението!

 

P.S.

Събирайте се около Галина Г. Тя днес е смелата сила сред Вас в Ленинград, поклон на всяка, с радост Ви очаквам. Нашата срещае храна за корените! Н.Д. 

 

Открито писмо

9 юни 1994 година. Париж

N., здравей! Гласност! Напечатаният отчет за нашата перестройка с твоитесъображения поражда дълбок отговор от мен къмтеб с любов.

Благодаря за откровеността, но колко са различни нашите разбирания за „свършеното“! Колко различни са нашите мнения захората, за всяко нещо, ден след ден, от сутрин до мрак, със строгостта, с насочеността към онтологичното начало!

Ние някога си писахме, както ни посъветва Т.Г., и аз бях благодарна за възможността да вляза в контакт с мъката на рускитежени! Да поема върху себе си тежката орис! Аз реших да помогнана тази мъка и по цял ден се опитвам, но като че през сито сепроцеждат моите опити и се натъкват на нищожно ниски, битовикараници.

От година на година под твоето управление (и на никого другиго) се появиха нови хора – любопитни и точка. Никаква последователност и всеки път ти се налага (сама се оплакваш) даобясняваш, това, което не се обяснява лесно...

Приех всеки който дойде „на работа“, без да знам кого ми изпраща Бог. Моят здрав разум очакваше хора на действието и аздавах всичко необходимо, та и отгоре! Всякакви бригади, изпратени от теб, се оказваха не тези, които трябва! „Гениалният“ Л.изпрати бездарна хроника в черен, неприемлив вид. С. търсешеначин да стигне до любовника си в Париж и представи като„лична“ разработка за моя сметка информация за семейството мивъв Франция, за което не давам и пет пари и което никога несъм искала!

Сама звънейки от Париж, накрая се договорих с „Огледалото“– две чудни Л. дойдоха при мен в Питър на преговори и се договорихме за излъчване без твоя намеса. Но според теб като че линикой нищо не е разбрал след пет предавания?! На улицата мепитаха: кога ще ви гледаме пак, а и по радиото?

За две седмици до идването ми през миналата година И. дойде при мен в храма в Париж и веднага организира две сериознипредавания в Москва и Питър с Аник и мен – по два часа (без дасе познаваме от седем години).

Нямаш ли буца на гърлото, не те ли измъчва мисълта, когато се самоубеждаваш, че Л. те е свързал с Аник дьо Сюзенел– смешно е! Кой му каза, кога, къде и кого да снима? Първатасреща с нея беше при мен, вкъщи! Кой ви превеждаше касетите идокладите й? Направо съм изумена и не мога да си обясня колкое силна кривдата! Смешно е, че никой не осъжда. Аз просто сеотдръпнах, стремя се към работа със съзидателни хора.

Днес е ясно къде са те и всички, които без завист гледат – сечудят: не на мен, а на съдържанието на мощното творчество, когато чистата вода, кристално тече по ясното изображение от източника на живота – без мръсотия, в молитва и любов към образа

Божий, за мнозина картината е ясна!

Тя едва погледна с едно око и отсече – „самореклама“! Какслед такова суетно отрицателно натрупване на оценки да ти обяснявам каквото и да било? Къде е Моцарт, къде Салиери?! Трябваточи и уши! Трябва свежест и простота! Трябва истина отвътре – исамо през горещата, огнена строгост!

Аз дадох своето търпение и доверие на всяка, призовавайкивсички към единното християнско движение. Никой от вас не разбра, не може, не поиска напълно да влезе в Божия дар. Иска, носамо „посвоему“. Само Николай К. осъзнато работи над себе сии над темата дишане, той поне се учи с всеки урок, без да пропуска нито веднъж, прониква във всяка дума. Той отвътре телесно еустремен в чистотата и в момента той е единственият, който е напътя. Благодаря му, но аз търсех жени – тях засега ги няма, те всеоще възкресяват себе си, само разговори, а да достигнат до речта,трябва да изпитат вертикалността от краката и да не се препънатна нивото на половите органи, за да не раждат от странични, аот Отеца. Тогова детето ще разбере: главата е бащата, а царицата– майката, както Универсума е царицата, а Господ – Отеца! Такаможе да се започне възпитание. Защо са ни богословските прениямежду църквите като осъзнатият човек има църква и Господен зародиш. Построяването му е литургийно, за да не излиза явлениетоГосподне от рамката на святото сечение и възхода на храма-тяло.Подем към възкресение – не към смърт, но благодарение на нея– от временното към вечността!

Н.Д.

 

Здравето и красотата се раждат в невидимото

В параклиса 24 юни 1998 година. Тимекур

 

Татяначка, позвъняване!

Звъни Вашата Сашенка, все още непозната за мен – очаквам яутре, ще я поема с радост, и тръгваме – Вашата мъка ще възхвалим, ще се помолим! Ще чуем пеенето и хармонията на църковния хор на цяла Русия, за Русия, за вечен покой на Александър– той е жив!

Покланям се на Вашата любов, на нейното величие и всичконеназовимо: знам, че в обятията си Господ очаква и приема своето дете, но Вие…потъналата в скръб от „неразбирането“, защо Висе пада такъв Кръст? – ще мине време – радостта, сега покритаот мъка, е тук – Тайната на Любовта, която дава смирение, ще ниотведе по-близо до Бог.

Бих искала да разбера от Вас как съвременното чедо, преживяло разпятието на Русия, може да придвижи сега и днес информацията, за да дари жената и да й даде ипредложи да се родижена по нов начин? Кажете, как според Вас, нима все още не едошъл моментът или днес не е време за нея и няма пролука всоциума, така че да се стигне до девойката, до нейното възприятие за нейния живот, да узнае за святостта на лоното си? Кой енаписал за тази святост за стойността и в човешкото общество, занеобходимата чистоплътност?

Ще се радвам утре да побеседвам с Вашата дъщеря. Нейнотомнение е много важно и дори от него зависи каква ще бъде утреРусия, няма ли да се удари отново в разбития интелект на безбожните роботи?

Когато за миг затворя очи – отлитам и получавам видениебез фалш, без лъжа, без фантасмагории, дайте ми неколкостотинмлади, дайте ми стадион, дайте Литургиен хор, дайте залез въвВъзхода на живота да прегърна това младо поколение от девойкии юноши! Аз ще долетя да се поклоня на величието на технияживот, аз наистина ги обичам – младите деца на Господ!

А понастоящем в реалността искам да се помоля с Вас! Исками се за десетки години общуване да съставя истинно съдържаниена писмата за отговор на тези, които влязоха и се постараха данамерят път в предложения и проживян живот. Докосвайки се досвоето разбиране за работата, обработвайки вече с новото дихание своя собствен, в зората си Нов Живот, отстъпвайки от тялотоси, за да възстановят своя, но различен храм, обживявайки го сживота, който са приели, хранейки се от корените, издигащи традицията вместо оцеляване в тялото, запуснато поради незнанието…

Здравето, красотата се раждат в невидимото. Мисля, че Господотново ще ни срещне, защото е интересно женското възражданечрез неговото специфично желание да придвижи информацията ида разкаже, разпита, разпространи това, което значи да се живеепо образ Божий в женското тяло. Който иска да върви напред, ане да се обръща към миналото, излишното, непонятното – в миналото тази информация липсва!

Благодаря за желанието да дойдете, да поживеете и споделите,а след това на Вас остава да предадете как израства Заветът накорените, ако зародишът Господен – водачът на растежа в женското тяло, довежда до телесност, която е неизбежен подход къмВъзкръсването… Хората не знаят, че мечтаят само за едно – данамерят в себе си онтологичното дихание от Бога и да се възсътворят с Него…

Аз действително се радвам, че се срещнахте с Галина и Наташа – и двете се раждат, изхождайки накрая не от познанието наинтелекта, тоест лявата половина на мозъка, но с чувственосттана духовното зрение от десния мозък с архаично примитивносъдържание, както потенциалът на религиозната Тайна зараждаистинния човек от божествена порода.

Благодаря за подкрепата на момичетата, които проявяват мъжественост за първи път, осъзнавайки храма – тяло, възпявайкимилостта и благодарността за възхода към живота, не към смъртта. До скоро – Натали.

Работата на тялото е да стане Храм по Божи образ!

20 април 2001. Париж

 

Към всички вас, драги момичета!

Спускайки се в корените, на всички нас ни се налага да сеучим да възкръсваме, всеки ден. От „смъртоносното“ съществувание да скрояваме Живот, който е посят в нас – във всеки зародишс образа Божий. Като Ви каня на семинар в Киев, то е порадиотговорността, която съм поела към Вас. На мен ми е познат Вашият труден път – той е нов и за вас, и за мен. Той се нуждае отсили, за да прослави притаеното величие на Вашето възражданес новия образ за нашето обезобразено тяло, по пътя на Духа къмОбраза Божий. За да се научите да предавате правилно здраветоот породата на корените Господни към човешкия род, ние смевъзприели термина Метафизиология, все още непознат на никогов света, на съзиданието на новите хора.

Днес нашето женско желание предлага на своето тяло да станехрам, осъзнавайки значимостта на корените на нашата традиция,построявайки живот, зависещ от степента на нашето развитие.Ние учим новото Дихание, то в състояние на молитвеното мълчание, възнася катедралния храм на цялото тяло по вертикала.Работата на тялото е да стане храм, очиствайки се от незнанието,към нов образ. Но как? Възможно ли това?

Съчетавайки физически вдишването на кислород с метафизичната молитвена Милост, човек вдишва реалния творящ Дух Господен, в който физиката и метафизиологията сътворяват временния живот към възрастване чрез Вертикалното Издишане. Това енаука за това как Издишането надраства Вдишването, благодарността се превъзнася над Милостта на даряването, метафизикатана нашите Библейски корени ни напомня, че да „влезем в себеси“ – е Завет за възрастване, а не за слизане долу.

Ние не живеем нито в Африка, нито в Китай, нито в Индия,нашите корени са на територията на Библейския Завет, покриващтериториите на християнските земи. Ние и нашите поколениясме пропити именно с тях дори когато са ни жестоко непознати. Затова женската смелост се прокрадва в словото и говориза „Символиката на човешкото тяло“ А.д.С., но и за Сакралнатаархитектура на тялото, носеща реалността чрез символиката, насищаща всички органи и чудото на техните функции, родени чрезГосподнето сътворение, доказвайки с молитвената наука Метафизиология породата на Откровението.

Експериментален факт – физиологичен – установен от нас, доказан с Диханието от Вдишване към Издишане – представлявафактът на реалното дишане от метафизиологично естество, където всяко вдишване има същността на Божието желание да проявиСвоето влияние в нашата кръв, обновявайки я и това е нашатареалност.

Ние се учим да дишаме не само с кислород, но с обема наколосално съдържание молитвени сили – у всекиго има собственпотенциал в запас – за увеличаване на вниманието към Божествения порядък в нас. Затова нашия млад опит ме свързва с вас– на нас ни е нужно заедно да напреднем по пътя в обмена напотвърждения и разяснения, ние взаимно сме си нужни зарадивзаимното просвещение.

Този път аз ще дойда при вас в Киев с лекарката, която вечедесет години от занемареното тяло „отглежда свой, нов храм“ и говъзстановява по нов начин. Няма тяло без душа, няма живо тялобез Дихание, няма живо тяло без Дух. Тялото – това е ЕдинниятХрам, сътворен както Троицата, закрепвайки тялото Духом, раждайки с диханието Душата в реално единство.

Тя се преобрази, излезе от уродливостта и забвението на своятателесност. Когато доказателството е пред очите, то осъзнаванетона правилното дишане в колосалната работа над себе си преобразява образа на човека и го приближава към Образа Божий, итогава човек влиза в своя нов Род.

Тя загърби своите медицински разбирания, превърнали живота й в истинско робство и пристъпвайки към метафизиологията,смело и категорично завоюва време за себе си всеки ден от седмицата, без изключение на нито един ден. Така както и Слънцетосутрин изгрява, и вечер залязва, без да нарушава никакви порядки, за да „влезе в себе си“, да влезе в своето възкресение, Елиан,не отстъпва от първостепенното засищане, необходимо за възходакъм себе си. Съзнанието на вътрешното зрение осветява нейнатадълбина с вътрешното сетиво, преливайки кръвта от Вдишванекъм Издишване.

Преобразяването, разбира се, е дело на постоянната откровеност и дар на милост пред себе си. Съвременният женски въпросна прага на третото хилядолетие застава пред тялото, прекъсналовръзка с корените си. Нашата история ни говори за това, че нашето сътворено тяло е Образ Божи и ние знаем от корените напослушанието, че всяко тяло представлява Желание, дадено ни отГоспод – да бъдем Негов Образ Божи. Съгласни ли сме или не –това е нашата работа.

Днес ние съвсем сме се отклонили от това дело, кой от насзнае, че неговото тяло е живо чудо на Божествените енергии исътворява нашия живот по Образа на телесната, невидима реалност на Господните енергии? За нас това чудо е реалност и нинай-малко не го подлагаме на съмнение за неправдоподобност.Отказът от тази реалност предпоставя нашата уродливост. Никойне се познава с човек, чиято душа, вътрешното му съдържание, серазхожда отделно от Храма-Тяло, в което се създава. Чий Дух, чиеДихание се разхожда извън тялото – неговия собствен храм – внякакви неведоми пространства.

Времето за живот на човека е построено върху три закона: закон за съхранение на живота, закон за разпространение на животаи закон за развитие на духовния живот (А. Карел). Първите двазакона принадлежат и на животните, които са сътворени на „шестия ден“от сътворението на човека, но Образът Божий е даденсамо на човека, във възможността да се досътвори чрез своетодуховно развитие. Духовното развитие изисква реч, а речта е постижение на Словото, Словото пък е източник на всички енергииГосподни. Господ сътворява чрез Словото.

И така, тялото не е кутийка, а Храм Сътворен от БожественотоЖелание.

На него е дадено да съхранява живота с Дихание Вдишванечрез Издишане на израстване. Женското желание да се върнемпри корените си е желание да се родим в своята Порода, желаниепълноценно, Господне, метафизиологично.

Много молитви и възхитителни срещи са нужни, за да възродим в себе си Чудото на Живота в телесното великолепие наХрама, даден на всяка жена като реално изображение на Божественото желание.

Не ми се иска да се разделям с Вас. Доскоро. Натали.

 

Да се усмихнеш на ангела–хранител

10 август 2001 година, Тимекур

 

Нашето дело на живота е да възобновяваме с творческо дихание Образа Божи, изграждайки нашия храм – хранилище на нашите тъкани, органи, кости, чувства, мисли, желания, сили, любовза радост и прослава на живота по нашия избран път, отказвайкисе от животинския търбух – това е така просто!

Стани, усмихни се, дори когато твой близък е починал, усмихни се на неговия ангел-хранител, себе си включи в молитва итръгвай с нея по задачите, които те очакват, с Бога напред!

10.08.01 – днес в Петербург почина Владимир Бугрин, неговитедеца, които са тук, утре заминават на погребението. Това е тозихудожник, който нарисува в параклиса „Благовещение“ две икони, арахангелГавриил и Божията Майка в бяло злато и витражи.Моля – помолете се за него! Спаси ни, Боже, Него и нашетоискрено дело, да величаем храма с образа Божи – нашето тяло.

Ако се сковем в нашите претенциозни концепции на ултранаучни достижения, ако не се изпълним с религиозно удивлениепред тези чудеса, така и ще си останем миниатюрни работницис „нищожни“ заплати, надути с псевдонаука. Ние стоим на едномясто вече 4000 години, тръгвайки с главата, а не с краката къмподема на тялото!

Прегръщам всяка и благодаря за вашето внимание, и не сеотказвайте от усилията.

Моля да се пази и понякога препрочита. Натали Д.