В параклиса 24 юни 1998 година. Тимекур

Татяначка, позвъняване!

Звъни Вашата Сашенка, все още непозната за мен – очаквам яутре, ще я поема с радост, и тръгваме – Вашата мъка ще възхвалим, ще се помолим! Ще чуем пеенето и хармонията на църковния хор на цяла Русия, за Русия, за вечен покой на Александър– той е жив!

Покланям се на Вашата любов, на нейното величие и всичконеназовимо: знам, че в обятията си Господ очаква и приема своето дете, но Вие…потъналата в скръб от „неразбирането“, защо Висе пада такъв Кръст? – ще мине време – радостта, сега покритаот мъка, е тук – Тайната на Любовта, която дава смирение, ще ниотведе по-близо до Бог.

Бих искала да разбера от Вас как съвременното чедо, преживяло разпятието на Русия, може да придвижи сега и днес информацията, за да дари жената и да й даде ипредложи да се родижена по нов начин? Кажете, как според Вас, нима все още не едошъл моментът или днес не е време за нея и няма пролука всоциума, така че да се стигне до девойката, до нейното възприятие за нейния живот, да узнае за святостта на лоното си? Кой енаписал за тази святост за стойността и в човешкото общество, занеобходимата чистоплътност?

Ще се радвам утре да побеседвам с Вашата дъщеря. Нейнотомнение е много важно и дори от него зависи каква ще бъде утреРусия, няма ли да се удари отново в разбития интелект на безбожните роботи?

Когато за миг затворя очи – отлитам и получавам видениебез фалш, без лъжа, без фантасмагории, дайте ми неколкостотинмлади, дайте ми стадион, дайте Литургиен хор, дайте залез въвВъзхода на живота да прегърна това младо поколение от девойкии юноши! Аз ще долетя да се поклоня на величието на технияживот, аз наистина ги обичам – младите деца на Господ!

А понастоящем в реалността искам да се помоля с Вас! Исками се за десетки години общуване да съставя истинно съдържаниена писмата за отговор на тези, които влязоха и се постараха данамерят път в предложения и проживян живот. Докосвайки се досвоето разбиране за работата, обработвайки вече с новото дихание своя собствен, в зората си Нов Живот, отстъпвайки от тялотоси, за да възстановят своя, но различен храм, обживявайки го сживота, който са приели, хранейки се от корените, издигащи традицията вместо оцеляване в тялото, запуснато поради незнанието…

Здравето, красотата се раждат в невидимото. Мисля, че Господотново ще ни срещне, защото е интересно женското възражданечрез неговото специфично желание да придвижи информацията ида разкаже, разпита, разпространи това, което значи да се живеепо образ Божий в женското тяло. Който иска да върви напред, ане да се обръща към миналото, излишното, непонятното – в миналото тази информация липсва!

Благодаря за желанието да дойдете, да поживеете и споделите,а след това на Вас остава да предадете как израства Заветът накорените, ако зародишът Господен – водачът на растежа в женското тяло, довежда до телесност, която е неизбежен подход къмВъзкръсването… Хората не знаят, че мечтаят само за едно – данамерят в себе си онтологичното дихание от Бога и да се възсътворят с Него…

Аз действително се радвам, че се срещнахте с Галина и Наташа – и двете се раждат, изхождайки накрая не от познанието наинтелекта, тоест лявата половина на мозъка, но с чувственосттана духовното зрение от десния мозък с архаично примитивносъдържание, както потенциалът на религиозната Тайна зараждаистинния човек от божествена порода.

Благодаря за подкрепата на момичетата, които проявяват мъжественост за първи път, осъзнавайки храма – тяло, възпявайкимилостта и благодарността за възхода към живота, не към смъртта. До скоро – Натали.