20 април 2001. Париж

Към всички вас, драги момичета!

Спускайки се в корените, на всички нас ни се налага да се учим да възкръсваме, всеки ден. От „смъртоносното“ съществувание да скрояваме Живот, който е посят в нас – във всеки зародиш с образа Божий. Като Ви каня на семинар в Киев, то е поради отговорността, която съм поела към Вас. На мен ми е познат Вашият труден път – той е нов и за вас, и за мен. Той се нуждае от сили, за да прослави притаеното величие на Вашето възраждане с новия образ за нашето обезобразено тяло, по пътя на Духа към Образа Божий. За да се научите да предавате правилно здравето от породата на корените Господни към човешкия род, ние сме възприели термина Метафизиология, все още непознат на никого в света, на съзиданието на новите хора.

Днес нашето женско желание предлага на своето тяло да стане храм, осъзнавайки значимостта на корените на нашата традиция, построявайки живот, зависещ от степента на нашето развитие. Ние учим новото Дихание, то в състояние на молитвеното мълчание, възнася катедралния храм на цялото тяло по вертикала. Работата на тялото е да стане храм, очиствайки се от незнанието, към нов образ. Но как? Възможно ли това?

Съчетавайки физически вдишването на кислород с метафизичната молитвена Милост, човек вдишва реалния творящ Дух Господен, в който физиката и метафизиологията сътворяват временния живот към възрастване чрез Вертикалното Издишане. Това е наука за това как Издишането надраства Вдишването, благодарността се превъзнася над Милостта на даряването, метафизиката на нашите Библейски корени ни напомня, че да „влезем в себе си“ – е Завет за възрастване, а не за слизане долу.

Ние не живеем нито в Африка, нито в Китай, нито в Индия,нашите корени са на територията на Библейския Завет, покриващ териториите на християнските земи. Ние и нашите поколения сме пропити именно с тях дори когато са ни жестоко непознати. Затова женската смелост се прокрадва в словото и говори за „Символиката на човешкото тяло“ А.д.С., но и за Сакралната архитектура на тялото, носеща реалността чрез символиката, насищаща всички органи и чудото на техните функции, родени чрез Господнето сътворение, доказвайки с молитвената наука Метафизиология породата на Откровението.

Експериментален факт – физиологичен – установен от нас, доказан с Диханието от Вдишване към Издишане – представлява фактът на реалното дишане от метафизиологично естество, където всяко вдишване има същността на Божието желание да прояви Своето влияние в нашата кръв, обновявайки я и това е нашата реалност.

Ние се учим да дишаме не само с кислород, но с обема на колосално съдържание молитвени сили – у всекиго има собствен потенциал в запас – за увеличаване на вниманието към Божествения порядък в нас. Затова нашия млад опит ме свързва с вас– на нас ни е нужно заедно да напреднем по пътя в обмена на потвърждения и разяснения, ние взаимно сме си нужни заради взаимното просвещение.

Този път аз ще дойда при вас в Киев с лекарката, която вече десет години от занемареното тяло „отглежда свой, нов храм“ и го възстановява по нов начин. Няма тяло без душа, няма живо тяло без Дихание, няма живо тяло без Дух. Тялото – това е Единният Храм, сътворен както Троицата, закрепвайки тялото Духом, раждайки с диханието Душата в реално единство.

Тя се преобрази, излезе от уродливостта и забвението на своята телесност. Когато доказателството е пред очите, то осъзнаването на правилното дишане в колосалната работа над себе си преобразява образа на човека и го приближава към Образа Божий, и тогава човек влиза в своя нов Род.

Тя загърби своите медицински разбирания, превърнали живота й в истинско робство и пристъпвайки към метафизиологията,смело и категорично завоюва време за себе си всеки ден от седмицата, без изключение на нито един ден. Така както и Слънцето сутрин изгрява, и вечер залязва, без да нарушава никакви порядки, за да „влезе в себе си“, да влезе в своето възкресение, Елиан, не отстъпва от първостепенното засищане, необходимо за възхода към себе си. Съзнанието на вътрешното зрение осветява нейната дълбина с вътрешното сетиво, преливайки кръвта от Вдишване към Издишване.

Преобразяването, разбира се, е дело на постоянната откровеност и дар на милост пред себе си. Съвременният женски въпрос на прага на третото хилядолетие застава пред тялото, прекъснало връзка с корените си. Нашата история ни говори за това, че нашето сътворено тяло е Образ Божи и ние знаем от корените на послушанието, че всяко тяло представлява Желание, дадено ни от Господ – да бъдем Негов Образ Божи. Съгласни ли сме или не –това е нашата работа.

Днес ние съвсем сме се отклонили от това дело, кой от нас знае, че неговото тяло е живо чудо на Божествените енергии и сътворява нашия живот по Образа на телесната, невидима реалност на Господните енергии? За нас това чудо е реалност и ни най-малко не го подлагаме на съмнение за неправдоподобност. Отказът от тази реалност предпоставя нашата уродливост. Никой не се познава с човек, чиято душа, вътрешното му съдържание, се разхожда отделно от Храма-Тяло, в което се създава. Чий Дух, чие Дихание се разхожда извън тялото – неговия собствен храм – в някакви неведоми пространства.

Времето за живот на човека е построено върху три закона: закон за съхранение на живота, закон за разпространение на животаи закон за развитие на духовния живот (А. Карел). Първите два закона принадлежат и на животните, които са сътворени на „шестия ден“от сътворението на човека, но Образът Божий е даден само на човека, във възможността да се досътвори чрез своето духовно развитие. Духовното развитие изисква реч, а речта е постижение на Словото, Словото пък е източник на всички енергии Господни. Господ сътворява чрез Словото.

И така, тялото не е кутийка, а Храм Сътворен от Божественото Желание.

На него е дадено да съхранява живота с Дихание Вдишване чрез Издишане на израстване. Женското желание да се върнем при корените си е желание да се родим в своята Порода, желание пълноценно, Господне, метафизиологично.

Много молитви и възхитителни срещи са нужни, за да възродим в себе си Чудото на Живота в телесното великолепие на Храма, даден на всяка жена като реално изображение на Божественото желание.

Не ми се иска да се разделям с Вас. Доскоро. Натали.