8 август 2003 г., Тимекур

… Толкова много са сега учените, колко много духовни лица, които водят тълпи кръстени хора без интерес към образа (Храма-тяло) Божи. …

И така, нашето „призвание” трябва да роди „метафизиологията”, изхождайки от науката на нашата традиция по начина от Буквите – към Словото. От Символиката  – към Реалността – до жените, невестите на Божието желание.

Сътворението поражда Откровението. Грехът ни пречи да чуваме и виждаме навсякъде, но пътят е един, велик, доколкото борбата с греха е борба със себе си. Да дадем път на зародиша – към него трябва да пристъпим. Към себе си, но като какви? Кого да намерим в себе си?  …

Някои разбират бавно. Имам предвид такива, които просто са кръстени – те често се палят с огън без фитил в дълбочина и ограничават със самомнителността си или незабелязано се покоряват на източни доводи. Така например „влез в себе си” ще се разбере, като избави се от всички други и се занимавай със себе си!!!

А трябва да се разбира другояче, тоест наобратно – загърби самомнителното себе ненужното и унищожавай това, с което твоя YHVN – образа Божий ще те въз-сътвори чрез твоя зародиш! С новото кръстено ухо от Светия Дух остави непонятното зад себе си, изтърси праха от обувките и старата мръсотия от краката и се роди, за да вървиш с Мен! „Аз” ще дишам в теб, ти все още малко знаеш за това Кой те обича, така че слушай, учи, върви, радвай се и се весели, но не се вглеждай в предишната пропаст, просто се моли! Обичай настоящата Любов – не твоята, която е от теб и където няма на кого да благодариш. Не се затваряй в себе си. Ти си никой без радостта от сражението за Любовта! 

Браво на всичките наши ангели-хранители за милостта небесна. Аз обичам всяка една от Вас в името на живота и неговия полет. Натали