7 януари 2005. Тимекур

…Днес е Рождество и за нас тази Дума носи Истината, като участ – награда за нашето дело – да израснем в него и да го предадем в диханието на женския род.

Днес Земята се разтърси – забуча – от дъното затрещя, корените не врастват в сушата. Земята се разгневи истински – що за ужас е това? Потоп, явление, което ни призовава до един на помощ към „перестройката“? Но забележете, че делото докосна дълбината на човешкото отчаяние като в едно тяло, но не обедини Русия. Тя запази своето отчаяние на улиците и раните далеч не са зараснали. Детският род е в тревогата, в бедствието, в уродство, но бавно ще възкръсва. Тук жената е завинаги на служба! А там за няколко дни се събраха милиарди долари, отвсякъде се изсипва какво ли не, строи се и се помага на семействата, на оголелите хора, на бездомните – материално – да! Това е важно безусловно, но …26 декември за Запада е първият ден на Рождеството, а в нито един репортаж, нито един човек не показаха на колене, молещ се в покаяние… Говори се за всички видове помощи, но на никого не се е сторило важно да се обърне към Бог! Солидарността е огладила всички ръбове и е обединила „непримиримото“ човечество…

Татяначка, съвсем нямах намерение да ви пиша за чудовищното цунами, така че, извинете ме, перото само написа! Напразно, със сълзи на мъката не може да помогнем!!! Всичките тези дни ми се струва, че Вие станахте за мен необходимата опора в цялата сериозност на това, което ни е възложено да родим. Мисля, че Вие сте този човек, който узрява на вярното място, за да успее да подкрепя строителството на това крило, което ще издига създаването на исконни сили, необходими на жената днес, при раждането на собствената й осъзнатост след трагичната пустиня, която остави комунистическия потоп. Не за стотиците хиляди загинали да плачем, а с десетките милиони да се възраждаме. Лоното на жената трябва да роди новия човек и да посвети раждането на Господ. Така подсказва то в дълбоката все още тишина…

Съюз на две поколения

13 януари 2005 година. Париж

… търпение бе