Днес темата за тялото е необичайно популярна, предлагат се множество практики за работа с тялото. На млади години мнозина са се занимавали с някакъв спорт, даже не един, пробвали са се в различни фитнес-зали. Имат разбирането, че трябва да се продължат заниманията с тялото, но ето беда – много често механичното повтаряне на упражнения не носи очаквания резултат, като освен това се появява чувство на неудовлетвореност, като че ли вътрешните ти потребности – «зовът на душата», остават на заден план. Именно за тези, които търсят такъв подход към тялото, който е ефикасен за поддържане на мускулния тонус, оздравяване на ставите, създаване на лека походка и едновремено с това е адекватен за потребността ни от вътрешно развитие, ще бъде интересно да се запознаят със системата, предложена от Натали Дроен. Тя е парижанка от руски произход, няколко пъти е идвала в Санкт Петербург за провеждане на своите мастер – класове. Вече почти 20 години провеждам занятия за жени по тази система и все още много често чувам от дошлите за първи път: «Колко дълго съм търсила точно това».

Наталия Сергеенко

А.П. Чехов има забележителна повест «Дуел». Главният герой е млад човек на име Иван Лаевски, който в нощта преди дуела изведнъж осъзнава цялата истина на греховното си състояние. Чехов, като практикуващ лекар, с детайли описва промените, които усеща Лаевски даже в тялото: той усетил изтръпване и тежест в тялото си, някаква неловкост, загуба на гъвкавост; не можел да познае движенията си и вървял «плахо разтваряйки в страни лактите и свивайки раменете ». Много обичам Чехов, често го препрочитам, но на това негово наблюдение – как се проявява в тялото нашето вътрешно състояние – обърнах внимание едва наскоро, две години след като си замина Натали.

Първи срещи с Натали

Наталия Сергеенко и Натали Дроен

За Натали връзката между вътрешно и външно, телесно и духовно, не беше предмет на изследване – тя просто не ги разделяше. И изпитваше състрадание към всеки човек, чието тяло беше «запуснато», защото тялото, както и душата, са дар на човека от Бога и този дар не може да бъде «нито празен, нито случаен». На всяка своя ученичка Натали помагаше да се убеди в това, като първо с години е търсела в себе си това правилно положение на ставите и прешлените, при което мускулните тъкани се разправят и държат тялото в спокоен стремеж нагоре. За да можеш не само да постигнеш тази правилност, но и да я направиш всекидневен навик, т.е. да живееш в нея, е необходимо внимание, което не можеш да удържиш само с усилие на волята. С какво тогава? Отговора съм търсила през всичките години на общуването ни – от запознанството до личния контакт, когато Натали стана за мен много близък човек – не само учител, но и духовна майка.
Натали Дроен е жена с удивителна съдба. Тя е майка на 7 деца. Родителите ѝ са от древни руски, литовски и украински родове: баща ѝ от Трубецки, майка ѝ от Антонович. По време на революцията баща ѝ и майка ѝ напускат Киев и извървяват трагичния път на емиграцията. Натали живее в Париж от тригодишна. Тя е кръстена от един от стълбовете на православната мисъл – свещеника Сергей Булгаков. От 13-годишна се занимава в школи по класически балет, изучава различни системи за подход към тялото. Необходимостта от безкрайни механични повторения, напрежението и насилието над тялото, за да постигне красиво движение са предизвиквали вътрешен протест в младата Натали. Тя е чувствала, че източникът на хармония е някъде вътре и започнала да го търси. Нейното търсене е имало най-крепкия фундамент – пълното доверие към Бог.  «Творецът на небето и земята, видим за всички и невидим». С молитвено внимание тя се прислушвала към диханието, стараейки се да вдиша, както сама казваше, не само кислород, но и милост Божия. Тя притежаваше висока степен на чувствителност; това ѝ е позволило да забележи как вдишването води към подем всяко ниво на ставите, освобождава целия костен състав и изправя гръбнака. Но следва издишване. Как да се вдиша така, че да не се изгуби този подем-полет на вдишването, как да не се свлечеш, да не тежиш отново на ставите? Натали намерила отговора в хода на своите дълги търсения и се научила да издиша, без да се стяга, но и без да разваля построяването на тялото.  Манделщам има такова словосъчетание «изправящо вдишване». А Натали е открила «изправящо издишване».

За първи път видях Натали на един от първите ѝ семинари в Санкт Петербург през 1988 г., в студиото на един изключителен човек, мой наставник в продължение на почти десет години, Николай Кратюк. Той провеждаше занятия за жени, обединявайки няколко практики за тялото и пластични танцувални комбинации. Николай се опитваше в задушаващата съветска атмосфера да намери този източник, който оросявайки душата, ще помогне и за обновяване на тялото. Подходът към тялото, който предлагаше Натали, се оказа в съзвучие с неговите търсения. По негова покана Натали започна да идва редовно в Санкт Петербург, един или два пъти годишно. След известно време, голяма група ученички на Николай беше във Франция с посещение в студиото на Натали, а след още няколко години аз получих покана от Натали да отида на обучение при нея заедно с Галина Яковлева и Светлана Асташкевич. След това посещение общуването ми с Натали стана постоянно – срещи в Люзарж (предградие на Париж) в нейното студио, в Санкт Петербург, а между срещите – дълги разговори по телефона и кореспонденция. В разговорите ни битовите въпроси отнемаха две-три минути, въпреки че не ѝ бяха безразлични и моите лични радости, и проблемите ми, но основно Натали говореше за това какво е важно за работата с тялото, как да почувстваш какво стои зад което и да е движение, което правиш, как да се доближиш до този висок план: «Хвалете (Прославяйте) Господа не само с вашите души, но и с вашите тела».
В края на 90-те започнах да водя занятия за жени по методиката на Натали Дроен. Дълго не се решавах, струваше ми се, че не съм готова, въпреки че бях добре запозната с движенията – работех като хореограф.
Натали предлагаше друго движение – родено не по външна схема, а от диханието. А главното беше една друга цел, която за мен – пропитата със съветско възпитание – беше непонятна, но ме влечеше. Чак по-късно чух известната на мнозина фраза на Тертулиан: «Всяка душа е християнка» .  Но и от тези нейни споделения, които достигаха до мен, се беше заформило убеждението , че свещениците говорят само за духовното, а за тялото – изобщо не! Днес, когато животът в църквата ми е подарил възможността за радостно общуване с много изключителни хора – и свещеници, и миряни, аз не се съмнявам, че често нашите убеждения се формират от невежество и стереотипи. Да, но тогава…

Натали Дроен и Николай Кратюк

През 1998 г. Николай Кратюк неочаквано почина и посещенията на Натали в Санкт Петербург започнахме да ги организираме двете с Галина Яковлева (тя също водеше няколко групи за жени). Сега е трудно да си представим колко беше трудно това за нас – нямаше пари, а трябваше да се организира някакъв що-годе достоен бит за Натали, зали – в които да проведе уроците си, освен това и така да се проведат занятията, че да не я разочароваме. За Натали беше важно да види, че ние действително предаваме това, на което ни е учила. Освен занятията в нашите групи, се предлагаха едно или две занятия за всички желаещи. На тези срещи се събираха по 30-40 души, а веднъж почти 100 и стояха в залата рамо до рамо. За мен и досега е загадка как хората разбираха за занятията – ние не сме правили рекламни акции, а и тогава още нямаше интернет. Вярно имаше ленинградска телевизия. В едно от нейните  предавания беше поканена при една от първите си визити Натали. Дори самият ѝ външен вид поразяваше и водещите и зрителите – облечена с истински френски вкус, елегантна, красива 70-годишна жена, некриеща възрастта си – това само по себе си удивлява. А още по-удивителното беше това, което говореше – за достойнството на жените, което не е в отстояване на някакви права, а в умението да съхраняват в себе си източника на женственост, да го предпазват от натрупващите се тежести на възрастта, подтискащата суета на битовите дела, без да се страни от тях, но по различен начин. Как?

На снимката с Натали са Александър Дирдовский (отляво) – оператор, снимал Натали в продължение на много години, и Николай Кратюк (вдясно).

По молба на водещите Натали се съгласи да покаже фрагменти от своите занятия. Бяха записани още няколко предавания. Но даже едно от тях беше достатъчно, за да остане образът на тази жена за дълго в паметта ви. И беше разбираемо, че ако се появяваше възможност за среща с нея, не се пропускаше.
Натали беше разпознала езика на тялото – вертикалните оси, хоризонталните нива, съотношенията между тях, единството. На своите уроци тя показваше, обясняваше, поправяше. Но и при първата среща, и след това, на всеки неин урок, винаги се усещаше това, което стои зад обясненията, това без което всички обяснения престават да бъдат важни. Затова и в залата беше пълна тишина, защото зад тихите думи на Натали имаше покана не просто да изпълниш упражнение за правилна осанка, а да почувстваш в себе си нещо ново – това, което е някъде вътре в теб дълбоко, но не е проявено. Със своята вътрешна съсредоточеност върху нещо много важно, тя мълчаливо призоваваше всеки да пробуди това много важно в себе си. А в това, че това важно живее вътре във всяка жена, тя не се и съмняваше.