“ …Аз пристъпвах внимателно към движението, за да не го осакатявам, прислушвайки се към това, което вече ми беше дадено. Прислушвах се вътре, в онова което движи моята кръв, цялото това течение, целият този ручей… 1800 литра кръв на ден се пречиства през моите бъбреци, промива моето битие и строи моята кост. Всяка моя кост, всяка нейна част се преобразява и се обновява на всеки 7 години. Т.е. на всяка 7 – ма година аз мога внимателно да пристъпя към себе си, да се прислушам и да построя своя събор, опитвайки се наистина да разбера, онова което ми беше казано още в детството, че всеки човек е Венец на Сътворението…
Нашата земя е нашият Рай, в който ние трябва да влезем с изчистено съзнание. Какво означава изчистено съзнание – това съзнание, което ми дава да разбера, че съприкосновението с пода ми дава възможност да се издигна, да израстна именно защото стабилно се издигам в своя живот нагоре, движейки се по границата към този нов човек – Венец на Сътворението… Кой е той, коя съм аз и Кой ме отглежда, докато раста?
За да отгледаме този нов човек в себе си, ние трябва да преродим своето съзнание, трябва да се образоваме и да развием тази нова съзнателност, която може да ни даде не само красотата, но и здравето, а красотата и здравето са едно и също нещо.
На древноеврейски език, езикът на който е говорил Христос, думите възраст и радост са една и съща дума. Трудно е да повярваме в това днес, но в това ще повярва този човек, който се опитва да разбере това за което говорим, как постепенно да постави всичко на място, за да достигне до това ново съзнание, което ще ни поведе към новото образование за нашия Образ…“
Натали Дроен