21 октомври 1988 година
В навечерието на пристигането в Ленинград

Аз дълго си Ви представях – цялата младост, всички години наизрастване,пълнолетие, мислех за съдбата на жените, измъчвахсе заедно с Вас и накрая реших да долетя при Вас, да пристигна,„да се върна при себе си“, да Ви прегърна, да Ви приема. Виеотдавна сте заживели в сърцето ми, но аз не Ви познавах, не бяхчула и Вашия истински глас. Но от години в нас живее истинскавръзка – разговор…

Всички тези последни дни ми се искаше да се освободя от излишните думи и да напълня мислите и сърцето си с Вас. Аз веченякак се отделям от Париж – града-цар – към друг бивш град-цар,който днес е в ленинградския потоп, но където ще срещна Вашите души, новите сили, новите лица…

Цялото тяло ме боли, храмът боли, дълго се колебах, в менвсичко гърми, пътувам – не пътувам…За кого? Защо? Туризъм,запознанства – за това няма време, няма сърце, няма дух.

Не, искам среща заради хората, заради техния изгубен род щетръгна към тях, на тях всичко са им взели и там всеки е интересен и напълно обезоръжен. Но с какво мога да помогна аз? Допоследния момент гонех своите мисли за желанието и целта запребиваването ми сред Вас. Откъде да взема толкова възкресяващи сили за ново връщане към Живота? На тях навярно самотези сили са им живи…

Вие имате толкова многодетни майки – мъченици, здравейте!Вие сте новият необходим здрав урожай, поклон доземи! Виеживеете в блатото и раждате плода, носещ тежестта на обезобразените сили на вашата страна. Вашата сила, Вашите сълзи ще сеизчистят от децата Ви, но и от духа ви. Вашата енергия, Вашататиха вяра и Вашата земя ще засияе и ще се усмихне! Вие стезапретнали ръкави и сътворявате отново, постепенно нормалнитечудеса, слушайки добрата воля и природата там, където Господе възцарил жената, но с мъжа, много често без „чин“ и Вашатасамота страда.

Да бъде за Вас славата във Волята Му, изпълнявайки нормалнотрудните, а за Вас изключително трудни заповеди, да служите иобичате в мълчание конкретното царство на Светия Дух, царящонад всички нас, искаме или не искаме. Ние на дело знаем с какво сме патили, когато „не сме искали“…Адът се е разкикотил сразкривена усмивка по цялата Земя, носейки тъмнина и смърт итук, и там…

Вие разбрахте, че детето е радост и носи свеж живот на СветияДух в нашия живот без светлина. Нашето майчино дело е да укрепваме в него този Дух във всяко дело и занас това е нормално.Но мъжката среда създава наоколо блато и е тежко и мъчително,че Духът невидим не се разхожда на два крака пред нас навсякъдекато водач! Той е над нас и около нас винаги очакващ, да се обърнем към Него, за да не го забравяме и с Него да се раждаме… Ноние забравяме за него и отиваме осиротели да действаме сами, исе връщаме обезобразени…и съдим кой прав, кой виновен?

Ние знаем днес, че виновен е онзи, който без Светия дух творисвоите дела, струва си да се огледаме: ясна е картината, всичкиса изтощени, болни, уморени и гаснат….А Вие, майките, възкръсвате ли с раждането на децата си – мъка или надежда са те днес?След поколение те също ще предадат и посеят с Вашата реколтаизоставената, запусната, плачеща заради безплодие земя. А съвсемнеотдавна целият свят знаеше, че за хляба житница на Европабеше украинският чернозем. Струва си да се възобнови с ръце иволя това нормално дело, да се възобнови духът, не е ли така?Вие сте разбрали това и цялата Земя трябва да Ви приветства вимето на западналата култура на човечеството! Не отдръпвайтеръцете си от Божиите ръце – това е моята молитва за вас и мояталюбов към Вас за подвига Ви, благодаря Ви за Възкръсението!

P.S.

Събирайте се около Галина Г. Тя днес е смелата сила сред Вас в Ленинград, поклон на всяка, с радост Ви очаквам. Нашата срещае храна за корените! Н.Д.