Знаменита е фразата :

“ Ако Бог съществува, то аз си Го представям танцуващ…“

На Натали Дроен й се е открило измерението на танцуващия в нас, в нашата плът, Дух. Това е откровение! Вътрешният танц на Духа, бе за Натали несравним с външния танц. Невидимият, сакрален танц на Духа, който ежесекундно ни сътворява е истинско чудо!
Какво е сакралната архитектура на тялото -Храм – това е откровение на танцуващия в нас Дух. Духът, който сътворява и строи нашите тела в продължение на целия ни живот, и който ние изобщо не чувстваме, а значи и не осъзнаваме, тъй като нашият светски живот е съсредоточен главно върху външното.
Танцуващият Дух, преобразяващият Дух- преживяването и осъзнаването на този процес вътре в тялото, е пътят към сакралната архитектура на тялото като Храм на Духа. Това е потребността да откриеш вътре в себе си това, което се е открило на Натали. В какво е разликата между външното движение и сакралното? Сакралното движение – това е движение на Духа, който събужда и строи всичко отвътре. Ти присъстваш на това тайнство – раждането на сакралното движение от дълбината ти – навън. Пълнотата на този процес преобразява твоите „вътрешни земи“, както казваше Натали, и едва след това се излива във външно движение. Това беше видно при Натали, когато тя просто стоеше или се движеше. Вътрешната динамика на живота на Духа беше видна през нейното тяло. Ето защо през цялото време ни се искаше да я гледаме. Нейният телесен образ привличаше вниманието и колкото повече я гледахме, толкова повече се успокоявахме отвътре. Искаше ни се да я гледаме постоянно. И аз едва сега разбирам, че ние виждахме в нея, това което не можехме да видим в другите хора -ДУХОНОСНОТО ТЯЛО, превърнато в Храм.
Eлена Кожевникова