9 юни 1994 година. Париж

N., здравей! Гласност! Напечатаният отчет за нашата перестройка с твоитесъображения поражда дълбок отговор от мен къмтеб с любов.

Благодаря за откровеността, но колко са различни нашите разбирания за „свършеното“! Колко различни са нашите мнения захората, за всяко нещо, ден след ден, от сутрин до мрак, със строгостта, с насочеността към онтологичното начало!

Ние някога си писахме, както ни посъветва Т.Г., и аз бях благодарна за възможността да вляза в контакт с мъката на рускитежени! Да поема върху себе си тежката орис! Аз реших да помогнана тази мъка и по цял ден се опитвам, но като че през сито сепроцеждат моите опити и се натъкват на нищожно ниски, битовикараници.

От година на година под твоето управление (и на никого другиго) се появиха нови хора – любопитни и точка. Никаква последователност и всеки път ти се налага (сама се оплакваш) даобясняваш, това, което не се обяснява лесно…

Приех всеки който дойде „на работа“, без да знам кого ми изпраща Бог. Моят здрав разум очакваше хора на действието и аздавах всичко необходимо, та и отгоре! Всякакви бригади, изпратени от теб, се оказваха не тези, които трябва! „Гениалният“ Л.изпрати бездарна хроника в черен, неприемлив вид. С. търсешеначин да стигне до любовника си в Париж и представи като„лична“ разработка за моя сметка информация за семейството мивъв Франция, за което не давам и пет пари и което никога несъм искала!

Сама звънейки от Париж, накрая се договорих с „Огледалото“– две чудни Л. дойдоха при мен в Питър на преговори и се договорихме за излъчване без твоя намеса. Но според теб като че линикой нищо не е разбрал след пет предавания?! На улицата мепитаха: кога ще ви гледаме пак, а и по радиото?

За две седмици до идването ми през миналата година И. дойде при мен в храма в Париж и веднага организира две сериознипредавания в Москва и Питър с Аник и мен – по два часа (без дасе познаваме от седем години).

Нямаш ли буца на гърлото, не те ли измъчва мисълта, когато се самоубеждаваш, че Л. те е свързал с Аник дьо Сюзенел– смешно е! Кой му каза, кога, къде и кого да снима? Първатасреща с нея беше при мен, вкъщи! Кой ви превеждаше касетите идокладите й? Направо съм изумена и не мога да си обясня колкое силна кривдата! Смешно е, че никой не осъжда. Аз просто сеотдръпнах, стремя се към работа със съзидателни хора.

Днес е ясно къде са те и всички, които без завист гледат – сечудят: не на мен, а на съдържанието на мощното творчество, когато чистата вода, кристално тече по ясното изображение от източника на живота – без мръсотия, в молитва и любов към образа

Божий, за мнозина картината е ясна!

Тя едва погледна с едно око и отсече – „самореклама“! Какслед такова суетно отрицателно натрупване на оценки да ти обяснявам каквото и да било? Къде е Моцарт, къде Салиери?! Трябваточи и уши! Трябва свежест и простота! Трябва истина отвътре – исамо през горещата, огнена строгост!

Аз дадох своето търпение и доверие на всяка, призовавайкивсички към единното християнско движение. Никой от вас не разбра, не може, не поиска напълно да влезе в Божия дар. Иска, носамо „посвоему“. Само Николай К. осъзнато работи над себе сии над темата дишане, той поне се учи с всеки урок, без да пропуска нито веднъж, прониква във всяка дума. Той отвътре телесно еустремен в чистотата и в момента той е единственият, който е напътя. Благодаря му, но аз търсех жени – тях засега ги няма, те всеоще възкресяват себе си, само разговори, а да достигнат до речта,трябва да изпитат вертикалността от краката и да не се препънатна нивото на половите органи, за да не раждат от странични, аот Отеца. Тогова детето ще разбере: главата е бащата, а царицата– майката, както Универсума е царицата, а Господ – Отеца! Такаможе да се започне възпитание. Защо са ни богословските прениямежду църквите като осъзнатият човек има църква и Господен зародиш. Построяването му е литургийно, за да не излиза явлениетоГосподне от рамката на святото сечение и възхода на храма-тяло.Подем към възкресение – не към смърт, но благодарение на нея– от временното към вечността!

Н.Д.